Ето, отново стоя сама в тишината и мисля за теб, а наоколо няма никой, освен спомените и несбъднатите ми мечти. А как искам в този момент ти да си тук, близо до мен и точно тогава да спра времето и да останем заедно завинаги... И пак мечти, но поне мога да мечтая, след като загубих теб. А сега се оставям в прегръдките на самотата. Единствено тя е с мен не само в нощта, тя е с мен винаги.
Но какво от това, аз вече знам, ти си далече и може би никога не ще се върнеш, затова трябва да свикна с нея, дори и да не искам. Знам, че просто нямам друг избор. Питам се в този момент дали ти също си сам, или не? Може би сега си отново с бутилката в ръка или пък с някоя ''принцеса за една нощ''. Или пък си сам също като мен, с една малка разлика, че аз мисля за теб, спомням си всичко, преживяно, но не и ти. Хора като теб живеят за мига и след това забравят всичко. Щом като е толкова хубаво да си такъв, чудя се защо и аз не мога да бъда. Но аз имам сърце, с което чувствам, имам душа, с която обичам и то не друг, а само теб и няма да се уморя да го повтарям. Дори отново да ме отблъснеш, знам, че ще ми бъде тежко и си мисля какво чувстваш ти? Не те ли боли поне малко, не изпитваш ли поне една-единствена част от болката, която изпитвам аз. Да, ти също си страдал преди и ми го призна, но трябва ли заради себе си да нараняваш и другите. Просто ми дай шанс, бъди сигурен, че няма да го пропилея. Ще те обичам така, както никоя друга, ще направя всичко за теб, ще бъда такава, каквато ти искаш, само и само за да бъдеш с мен. Осъзнавам, че така изневерявам на себе си, че се променям и всичко това единствено защото искам да си с мен. Но това желание е толкова далечно и недостижимо, също като теб. Изведнъж очите ми се затварят и ти си тук. Виждам те толкова близо, чувам гласа ти, идваш към мен и отново с онзи поглед, който няма да забравя никога и всичко е както преди. Ти говориш с мен, смеем се заедно, докосваш ме така нежно и сърцето ми бие толкова силно, че дори и ти можеш да го чуеш. Отново съм щастлива, отново съм близо до теб и усмивката грее на лицето ми... но изведнъж отварям очи и разбирам, че всичко е било само сън, че ти си далеч, а аз съм тук сама, в средата на нощта и отново плача, плача за теб, защото единствено това ми остана - сълзите, многобройни като звездите по нощното небе. Как искам да бъда една от тях, винаги да бъда точно над теб и дори и в най-тъмната нощ да бъда там горе и да светя със силата на своята любов. Ако можех, щях да бъда и луната, и слънцето дори. Ако можех, щях да се вмъкна в твоето сърце и да остана там завинаги, както ти остана в моето. Но аз съм само едно момиче, което живее за теб. Едно момиче, което ти дава душата и сърцето си. Моля те единствено за едно - пази ги. Защото бъди сигурен, че някой ден ще имаш нужда от тях, ще имаш нужда и от мен и ако те все още са живи, аз ще дойда и ще те обичам така, както сега, така, както ще бъде до края...
