Спри да чакаш!

Вероятно си чувал, че...

Животът е това, което се случва,
докато ТИ си кроиш планове за него!



Често ли ти се случва да гледаш през прозореца,
да следиш с поглед стичащите се по стъклото капки вода
и да мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?




Събуждаш се сутрин
и тайничко надничаш зад завесата.
С надеждата, че през този ден слънцето
ще свети по-силно от обикновено...




Но то само те заслепява с лъчите си
и дори ти се присмива сякаш...
Жалко, казваш си ти тогава.
Явно и този ден няма да е
с нищо по-различен от другите...




Затова продължаваш да чакаш.
Чакаш да свърши денят, седмицата, месецът, годината...
А след време се усещаш, че животът безвъзвратно си отива,
докато ти все още стоиш и чакаш подходящия момент,
за да му се насладиш и да го изживееш пълноценно...




И от един момент нататък,
някак несъзнателно, като по навик
започваш да чакаш всичко да свърши.
А това ти носи безкрайно разочарование и умора...




Питаш се,
кога най-накрая ще започне "истинският живот" -
онези прекрасни, незабравими моменти, заради които
си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди
и да гледаш с вяра напред...




Сякаш всички вече сме забравили първоначалната си цел
и просто ей така си чакаме по навик. Чакаме "нещо"...
Забравили сме какво искаме и какво всъщност е важно за нас...




Не осъзнаваме, че докато чакаме
да се случи нещо "голямо, интересно, важно"...,
всъщност пропускаме реалната красота около нас,
пропускаме същественото...




Пропускаме малките неща, които се случват,
докато ние просто си стоим и очакваме
да се случи нещо велико и грандиозно,
за да бъдем щастливи...




Пропускаме
усмивките и погледите...




Пропускаме
изгревите и залезите...




Пропускаме
любовта и емоциите...




Пропускаме настоящето
в стремежа си да дочакаме бъдещето!
Пропускаме "днес", защото все искаме да живеем "утре"...




Докато ти гледаш през прозореца
и следиш с поглед стичащите се по стъклото
дъждовни капки...




Докато ти стоиш там така вглъбен,
апатично чакайки да блеснат
слънчевите лъчи...




Часовникът на Живота продължава
тихо и монотонно да отброява
изгубените ти минути...




Бавно, но последователно и безвъзвратно
отлитат миг след миг от твоя Живот
и се превръщат в минути, часове, дни, седмици...
Превръщат се в минало!




И без изобщо да усетиш как е станало,
някой ден с ужас ще установиш,
че почти е излетял Животът ти...




Не чакай да дойде този ден!
Направи го сега - спри дъжда!
Разкъсай облаците и създай свое собствено слънце,
което да огрее с лъчите си деня ти!




Спри да чакаш!
Направи нещо с Живота си!
Сам създай своето щастие,
не стой и не чакай то да дойде само при теб!




Стани приятел на часовника!
Вземи го уверено в ръцете си
и сам стани господар на Живота си!




Живей Тук!
Живей Днес!
Живей Сега!
Живей на Мига!

Любовта с вкус на кафе! :):):)

Опитвам се да обясня на хората какво чувствам, но как да го направя след като Любовта е карала всеки от нас да изпитва различни чувства. При някой от нас тя е предивиквала оптимизъм, вяра в доброто у другите, стигаща до детска наивност, ревност; други е наранявала жестоко - карала ги е да мечтаят, а след това е разбивала мечтите им, както вълноломът прави с вълните, превръщайки ги в бяла морска пяна – мехурчета изпълнени с въздух, които след като се пукнат не остава нищо от тях, освен спомена за красотата им.


Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпивам от вълшебната напитка, се зареждам с енергия за предстоящия ден, ободрявам се и се разсънвам, отърсвайки се от кошмарите, сънувани през нощта. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.

Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му, характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще се влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас. Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.

Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.

Малко размисли и благодарности!

Иска ми се да попиша този момент не за Любовта,а за всичко,което може за един миг да преобърне Живота на един човек!За малките неща,които му се случват ежедневно и за всичко!


В този живот както има една поговорка"Всяко зло за Добро!" наистина е така! Когато загубиш нещо или някой,ти наистина незнаеш дали губиш или печелиш от това! Но идва един момент,когато осъзнаваш,че много повече си спечелил отколкото загубил! И аз наскоро загубих и този път мисля че завинаги скъп на сърцето си човек! Загубих го може би поради моята прибързаност и това да се опитам да вдъхна надежда на друг човек свързан с този,когото загубих! Е накрая загубих и двамата,но и спечелих! Съдбата ме срещна с един прекрасен човек,който е като мен!Който също е загубил нещо ценно в живота си,който също е изстрадал и страда,но не се предава и продължава напред въпреки всичко! Този човек за кратко време ми довери неща неща,които никога не би доверил на човек,който не познава истински,човек с който общува само в интернет пространството!Незнам може би в мен е видял сигурност,а в душата ми е познал собствената си болка,която той преживява в момента! Радвам се,че те срещнах и се радвам,че ми имш довере и споделяш толкова много неща с мен! Но още повече се радвам затова че когато си изплакваш мъката не ме натоварваш като другите,не се чувствам като кошче за душевни отпадъци,а напротив мотивираш ме за много неща и ме освобождаваш и ме караш да се разтоварвам! Ти за мен си ценен човек и знай,че винаги ще те подкрепям и ще ти помагам и вътрешно знам и усещам,че много скоро ние с теб ще открием онази част от пъзела наречен Живот,която ни липсва и която толкова много ни трябва за да бъдем истински щастливи и усмивките ни винаги да греят на лицата ни! Искам да ти благодаря за всеки момент в който си се опитвал с нещо да ми помогнеш независимо от мястото и ситуацията колкото и заплетена да е била тя! И да ти кажа,че се радвам,че се запознах с такъв човек като теб-искрен,великодушен,романтичен,чувствителен,добър и разбиращ!
БЛАГОДАРЯ ТИ! Дано занапред нашето приятелство продължи все така и скоро време да открием истинския път към щастието-за което толкова много мечтаем!!!!
И не спирай никога да вярваш,да се бориш и да мечтаеш мили мой приятелю!Вярвай силно и знай че живота е пред теб,а в него те очакват само прекрасни и красиви моменти!

Обръщам се към теб!

Обръщам се към теб винаги,когато ми е тъжно,защото знам,че ти ще ме развеселиш и ще върнеш отново усмивката на лицето ми!

Обръщам се към теб,когато имам нужда от помощ защото знам,че от теб ще я получа без да ми искаш нищо в замяна!
Обръщам се към теб,когато нещо ми тежи и искам да го споделя,защото знам,че ти ще ме изслушаш без да възразиш и винаги ще намериш време за мен!
Обръщам се към теб,когато съм щастлива и нещо хубаво се е случило с мен,защото знам,че ти ще се зарадваш заедно с мен и въпреки своите проблеми ще си щастлив,когато и аз съм щастлива към теб!
А сеа се обръщам към теб с молба това наше приятелство да продължи и да се радваме и тъжим заедно на нещата,които ни се случват ежедневно и които съпреживяваме и споделяме всеки ден стеб!
Обръщам се към теб с една специална благодарност за всичко,което правиш за мен!
Затова,че правиш всеки мой ден усмихнат,затова,че ми имаш доверие и споделяш с мен така както аз с теб!
БЛАГОДАРЯ ТИ ИСКРЕНО И СЪРДЕЧНО ЗА ВСИЧКО!
Песента е поздрав за теб! :) Дано съм уцелила вкуса ти към музика! Наслади и се на тази песен много е хубава! А сега ти подарявам моите най-искрени усмивки!!


Те са за теб приятелю нов!
Нека винаги те топлят в студените ти дни!!!